Революционер Сергий Плаковски
Сергий Плаковски, известен с хайдушкото прозвище Сергий Грешни, е български духовник и йеромонах, който участва във Велчовата завера през 1835 година. Неговото светско име е Станьо Ферманджиев, а роден е през втората половина на XVIII век в махалата Руховци, Еленско.
Предполага се, че е получил известно образование при даскал поп Стоян Граматик в Елена. Присъединява се към четата на Добри войвода и става хайдутин. След заточението си в Диарбекир, откъдето избягва, се присъединява към четата на Куман Войвода. След това влиза в Света гора като послушник.
Хаджията получава посвещение в хайдушкия занаят при поп Стойко, по чието настояване посещава Божи гроб. След връщането си от святилището той отново формира чета и действа в регионите на Еленско и Търновско. Често посещава Плаковския, Къпиновския и Присовския манастири, където получава убежище в замяна на закрила.
През 1803 година той става игумен на Плаковския манастир и отваря училище в манастира, като поканва учители от Света гора. По време на Велчовата завера, като игумен на манастира, предоставя убежище на Велчо Атанасов-Джамджията, капитан Георги Мамарчев и другарите им.
През 1835 година, след разкриването на Велчовата завера, е измъчван и заточен в Мъглижкия манастир, където по-късно умира от раните си. Той беше подложен на изключително жестоки мъки от страна на турските власти. Георги Раковски вписва Сергий Плаковски в реда на свети великомъченици, отдавайки му почитание за смелостта и постоянството му в защита на вярата и отечеството.