Революционер Яне Сандански
Яне Иванов Сандански, наричан още Пирински орел, е български революционер, активен в периода към края на XIX и началото на XX век. Той е известен като деец на Върховния комитет и дългогодишен ръководител на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Сандански също така е известен под имената Пирински цар, Сандан паша и Старика.
През лятото на 1895 г., след създаването на Върховния комитет, структурите на местното Македонско благотворително дружество в Дупница се вливат в новата организация под името "Единство". Сандански се включва в дейността на "Единство" и решава да помогне в подготовката на Четническата акция. През есента на 1895 г. формираната край Рилския манастир Сярска чета, на чийто чело е Стойо Костов, минава през Дупница. Яне Сандански се присъединява към четата, която се насочва към Родопите. След атаката и подпалването на помашкото село Доспат, четата се изтегля в България и се разпуска.
Сандански продължава активната си работа като просбописец и участва в дейността на Върховния комитет. През 1897 г. в Дупница е формирана нова чета на Върховния комитет, водена от Кръстьо Захариев. Яне Сандански се присъединява към тази чета, която навлиза в Пиринско. Четата има сериозен сблъсък с турските войски в местността Дебели рид, но успява да се измъкне от около 150 аскери, без загуби сред четниците. В последствие, при сражение в местността Лопово, Сандански е ранен в лявата ръка, а един от четниците бива убит. Тодор Сандански, по-големият брат на Яне, го връща в Княжеството за лечение.
През същата годинa, Яне Иванов Сандански се запознава с подробности за състоянието на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от Никола Малешевски, който организира и първата среща му с Гоце Делчев. Заедно с Хаджидимов, те реформират Върховния македонски комитет в Дупница и ориентират дейността му към по-тясно сближаване с ВМОРО. Сандански първоначално заема позицията на подпредседател, Георги Паничаревски става председател, а Хаджидимов - секретар. След уволнението на учителите, Сандански поема ръководната роля в дружеството.
През юли 1900 г., Сандански и Малешевски са делегати на дупнишкото дружество на Седмия македоно-одрински конгрес в София. На конгреса, Сандански изразява противопоставените си възгледи към Статутите на организацията, като се противопоставя на виждането на Софийския комитет за решаване на македонския въпрос посредством дипломация, а не революция. След конгреса, при конфликта между сарафистите и цончевистите във Върховния комитет, Сандански заема позиция, близка до Вътрешната организация.
През април 1901 г., Сандански и Малешевски участват като делегати на Осмия конгрес и подкрепят резолюцията за сътрудничество с Вътрешната организация и за "премахването на националните и шовинистическите вражди" на Балканите. В този период възниква разрив в отношенията между Върховния македонски комитет и ВМОРО, като основният спор е свързан с въпроса дали е настъпил моментът за въоръжено въстание. Сандански се настоятелно залага на страната на ВМОРО, считайки, че все още не е налице подходящият момент за такова действие.
Сподели:
