Революционер Поп Груьо

Грую Тренчов, известен с прякора Поп Грую Бански, е български революционер, участник в Априлското въстание, в IV Революционен окръг, войвода на чета и заклинател на участниците в Оборищенското събрание. Роден е с името Гритор, но още от малък е наричан Грую.

Грую расте в семейство на мутафчия и посещава местното килийно училище. През 1852 г. с помощта на чичо си отива да учи за свещеник в мъжкия метох на Рилския манастир в Самоков. След завършване се завръща в село Баня през 1854 г. и става учител в килийното училище. Преподава също и в селата Овчеполци и Тополи дол. През 1858 г. е ръкоположен за свещеник в горните села, а през 1863 г. се връща като свещеник в родното си село.

След посещение на Васил Левски в селото, Поп Грую се превръща в пламенен общественик и революционер. Става председател на местния революционен комитет и в неговия дом се провеждат срещи и взимат решения. Участва като представител на селото си в Оборищенското събрание и подвежда съучастниците с тържествена клетва. По време на въстанието ръководи четата.

След края на въстанието се крие, но за да предпази съселяните си от репресии, се предава доброволно. След общата амнистия е освободен, но по време на Руско-турската освободителна война отново е арестуван и хвърлен в Цариградската тъмница, а след това в Мала Азия – Коня. През декември 1876 г. е амнистиран. Въпреки трудностите, които изпитва, след Освобождението получава поборническа пенсия от 60 лева. През 1890 г. напуска свещеническата служба и през 1908 г. почива в родното си село Баня. По негово желание е погребан в селските, а не в църковните гробища.

Поп Грую е женен за Нейка Мутева и има пет дъщери. Трите от тях, Мина, Мария и Стана, почиват скоро след раждането си, а при последното раждане умира и съпругата му Нейка. Отглежда две дъщери, Димитра и Анна, които също се посвещават на революционната борба. Потомството на Грую Бански се пренася в наши дни чрез дъщерята му и внука си Делчо Иван Оливеров.

Сподели: