Войвода Питу Гули

Питу Гули, или Пито Гулев, е български революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е роден през 1865 г. в Крушево във влашко семейство и през 1882 г. се установява и работи в София. Участва като четник в четата на Адам Калмиков в Кюстендил през 1885 г., след което е заточен в Мала Азия, откъдето е освободен около 1894 г. След завръщането си в Крушево става активен член на ВМОРО.

През 1902 г., Питу Гули влиза в Македония с четата на капитан Тома Давидов и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, което избухва през 1903 г. По време на въстанието, при превземането на Крушево, той подпалва турската казарма с бутилки със спирт, което спомага за окончателното падане на турската позиция в града. Въпреки решението за отстъпление, Питу Гули напуска войводския съвет на Крушевска република и се противопоставя на турските войски, защитавайки скалистото плато Мечкин камен в Баба планина.

На Мечкин камен, Питу Гули води продължително и кърваво сражение за защитата на Крушево през целия ден на 30 юли 1903 г. По време на битката, загива от изстрел в гърдите, произнесъл последните си думи: "Не бойте се, момчета! Продължавайте боя! Приберете ми пушката!". Смъртта му придобива символичен статус, а за него и битката на Мечкин камен се създават народни песни.

Сподели: