Революционер Пейо Яворов
Пѐйо То̀тев Крачо̀лов, известен също като Пѐйо Я̀воров, е български поет, символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той се счита за един от най-великите български поети през XX век. Ползва различни псевдоними като Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо.
През 1902 г., Яворов влиза в Македония като четник на Михаил Чаков. Скоро след това е заловен от върховистка чета и се връща в България. Започва като редактор на издания свързани с македоно-одринското революционно движение. Първата му публикация е стихотворението "Напред" във вестник "Глас македонски". Яворов става четник на Яне Сандански и подкрепя Гоце Делчев. През 1909 г., издава мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903".
Със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов се установява в София и става сътрудник и редактор на литературното списание "Мисъл". Той създава поемата "Калиопа" и публикува стихосбирката "Стихотворения" (1901), следвана от "Безсъници" (1907), които променят българската лирика. Работи като библиотекар и драматург на Народния театър, представяйки пиесите "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).
Яворов пътува в чужбина за усъвършенстване в литература и се запознава с модерната френска поезия. През 1910 г., издава "Подир сенките на облаците", а през Балканската война (1912) става доброволец в Македоно-одринското опълчение, оглавявайки партизанска чета № 15. Той става първият кмет на Неврокоп след освобождението му през 1912 г.
Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, става жена на Пейо Яворов през 1912 г. Преди да замине за фронта в Кюстендил, техният брак е засенчен от трагичната любов, която ще има фатален край. Кореспонденцията между тях, запазена до днес, разкрива пламенната и страстна любов, но и изпълнена със съмнения.
На 29 ноември 1913 г., Лора се застрелва, а Яворов прави неуспешен опит за самоубийство. Изстрелът пронизва само слепоочието му и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и обвиненията, че е убиец, на 29 октомври 1914 г., поетът взема отрова и се застреля. Тялото му е погребано в София, а творчеството му, пропитано с трагизъм, остава в историята на българската литература. Пейо Яворов се самоубива след големи душевни удари - загубата на Гоце Делчев, смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора.
Сподели:
