Революционер Петър Попарсов
Петър Попарсов е български революционер и един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той играе важна роля в организирането на организацията и е известен като виден български общественик.
През 1893 г., заедно с Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Христо Батанджиев, Попарсов основава ВМОРО. Той е автор на първия устав на организацията и под псевдонима "Вардарски" издава книгата "Стамболовщината в Македония и нейните представители," в която критикува режима на Стефан Стамболов и Българската екзархия. В нея той изразява подкрепа за самоуправлението и старите права на българо-македонските общини.
Попарсов е български учител в различни градове, включително Скопие, Солун, Велес, Прилеп и Щип. През 1897 г., след разкритието на Винишката афера, той е арестуван и осъден на доживотен затвор. През 1902 г. е амнистиран и продължава да се занимава с революционна дейност. През 1905 г. участва в Рилския конгрес и е избран за задграничен представител в София.
След разцеплението на ВМОРО през 1907 г., Попарсов става активист на левицата и подкрепя физическото елиминиране на някои ръководители на организацията. През периода от Младотурската революция през 1908 г. до Междусъюзническата война е в Македония.
Той продължава да играе важна роля в историческия контекст на македонския въпрос и революционната дейност през началото на 20-ти век.