Цар Петър IV

Петър II или Петър IV, наричан също и Калопетър, беше цар на България от 1185 до 1197 г. Заедно с по-малкия си брат Иван Асен вдига въстание срещу Византийската империя през 1185 г., което в крайна сметка завършва с възстановяването на българската държава.

Първоначално въстанието се насочва към Преслав с цел да бъде обявен за столица, но след неуспех българските войски обявяват Търновград за столица. След редица сблъсъци и примирия с византийците, през пролетта на 1188 г., бива подписано примирение, при което Византийската империя признава възстановяването на Българското царство. През последните години на своето управление, Петър II е в сътрудничество с по-малкия си брат Иван Асен I.

През 1190 г., Иван Асен I превзема основната власт, но Петър II (или Петър IV) продължава да участва в управлението. През 1196 г., Иван Асен I бива убит при заговор, а Търновград е завладян от заговорниците. Тогава Петър II събира армия, връща столицата и отново поема властта. Въпреки това, през 1197 г., той бива убит.

Относно името на царя възникват спорове дали той следва да бъде наричан Петър II или Петър IV. Някои източници споменават, че Петър II се счита за правилното име, докато други предпочитат Петър IV. Независимо от това, той остава значима фигура в историята на българската държава, като участник в процеса на възстановяване на царството след периода на византийско владичество.

Сподели: