Хайдут Петко Радев

Петко Радев Радулов, наричан Малък Петко, е български хайдутин и революционер, известен като брат по оръжие на капитан Петко войвода.

Роден е около 1842 година в село Каледжидере, Гюмюрджинско. Баща му се казва Радю, а майка му – Кера. Бил е най-голямото от общо единадесет деца. Още от млада възраст е подложен на преследвания и тормоз от страна на властите, което го подтиква да се присъедини към революционното движение.

През 1862 година, след кражба на мул от страна на чорбаджията Хаджи Шенко, Петко Радев се среща с Големия Петко, който му предлага да стане хайдутин. Те образуват чета и извършват множество успешни атаки, което ги прави легендарни в областта.

През януари 1863 година, след една от атаките, техната чета попада в засада и Петко Радев е ранен и заловен заедно с други хайдути. Те се преместват в затвора "Камлъкуле" в Солун, където организират успешно бягство. Впоследствие, Петко Радев е затворен в Кипър за 15 години, преди да бъде освободен след Освобождението на България.

След освобождението, Малък Петко се завръща в Беломорието и се главява като предводител на групи за преследване на разбойници. След няколко години престой в родната си област, той се мести в Пловдив, където е издирван от стамболовата полиция като "разбойник". Последните му години и място на смъртта му остават неизвестни.

Според изследователя на Родопите Стою Шишков, Петко Радев е родолюбец и благотворителен към бедните, разполагайки със сходни бойни качества на Големия Петко.

Сподели: