Революционер Петър Станчев

Петър Станчев, известен и като Асенов и Вола, е български революционер, който играе значима роля в дейността на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Роден е на 6 април 1893 година в Берковица, където и завършва Втора мъжка гимназия. През 1911 година кратко период е активен като върховистки четник в Македония, след което се връща в София и завършва средното си образование. През 1912 година се присъединява като доброволец към Македоно-одринското опълчение, участвайки в четата на Борис Илиев по време на Балканската война. През 1914 година завършва школата за запасни офицери в София и участва като командир на рота в Македония по време на Първата световна война.

След възстановяването на ВМРО под ръководството на Тодор Александров, Петър Станчев се ангажира активно с дейността на организацията. През 1920-1921 година участва в четата на Тодор Александров, действаща в Кратовско и Щипско.

През 1924 година е секретар на скопската чета на Лазар Дивлянски и участва в голямото сражение при село Колицко на 22 септември. След смъртта на Лазар Дивлянски, Станчев е назначен за скопски войвода, но по-късно се прибира в България.

През 1925 година е отговорен за охраната на конгреса на ВМРО в Сърбиново, след което е назначен за Велешки околийски войвода. Той участва и в подготовката на Менча Кърничева за изпълнение на смъртната присъда над Тодор Паница.

Петър Станчев загива на 6 август 1925 година в сражение със сръбски войски в Тиквешко, а телата на него и част от четата му са погребани на неизвестно място от сръбските власти. Неговата жертва и ангажираност с македонската кауза остават в паметта на хората, които го познават, като великата му преданост и безкомпромисност са израз на вярата му в идеалите за свобода и независимост на Македония.

Сподели: