Революционер Петър Кунчев

Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 г. в Карлово, България. Той е най-малкият син в семейството на Иван и Гина Кунчеви, като брат на Христо Кунчев, Васил Левски и Ана Караиванова. Петър Кунчев учи във взаимното карловско училище и през 1868 г. се премества в Пловдив, където живее няколко години.

След смъртта на брат си, Васил Левски, Петър Кунчев отива в Ловеч с намерението да убие поп Кръстю, но се отказва от този план след разубедителните аргументи на ловешките съратници на Левски. През 1874 г. емигрира във Влашко, където търси подкрепа от Евлоги Георгиев.

През 1876 г., Петър Кунчев се записва в четата на Христо Ботев и участва в нейния поход. След смъртта на войводата Христо Ботев, четата се разпръсква, но Петър Кунчев успява да стигне до София. Там той се укрива в къщурката на хаджи Стояна Цокова за три месеца и половина, преди да бъде заловен от турската полиция, но по някакъв начин избягва от тях. След султанската амнистия през август 1876 г., той напуска България с билет за свободно придвижване, предоставен от Илин Видолов. Този билет му позволява да пътува през Цариград към Кишинев, където се присъединява към Българското опълчение през 1877 г.

Петър Кунчев участва в боевете на Шипка, където бива ранен в краката. След лечение във Велико Търново и Харков, той се връща в родния си град Карлово след Санстефанския мирен договор. Там, обаче, среща мъчна обстановка, породена от битките през Руско-турската война, които са причинили смъртта на стотици карловци. За някакво време трудно намира препитание, но като пише писма на Найден Геров за съдействие, постепенно подобрява положението си. Бива зает като старши стражар.

Заболял от туберкулоза, Петър Кунчев умира през есента на 1881 г.

Сподели: