Хайдут Пею Буюклията

Пею Николов Бахов, известен с прозвището Буюклията поради дългите си мустаци, е български хайдутин и войвода, роден около 1810 година в село Козасмоде, което днес е квартал "Козарево" в Твърдица. Той се присъединява към четата на Бойчо войвода в първата половина на XIX век, работейки заедно с Димитър Калъчлията. Хайдутската му дейност започва около 1837–1840 година.
През периода на Априлското въстание му е предложено да ръководи голяма въстаническа чета за действия в Стара планина, но той отказва, като вече е на по-зряла възраст. Въпреки това, през 1877 година се свързва с генерал Аполон Цимерман и извършва разузнавателни дейности и нападения в турските задни редове.
Семейството на Никола Бахов се връща от Бесарабия през 1833 година и се заселва в село Геленджик. През 1845 година той става ученик на Бойчо войвода и участва във всички негови сражения и походи. След това той преминава под байрака на Калъчлията около 1850 година. Той създава своя собствена чета със Злати Конарченина и се подвизава в различни региони на България, бранейки българското население от турска войска.
През 1856 година, по време на престоя си в Сливенския край, четата му е разбита, а самият Буюклията е пленен и затворен в Одринската тъмница. Там, благодарение на влиятелни турци, които са били приятели на войводата, той е освободен за трети път. След Освобождението, той се премества да живее във воденицата край село Куюджик, близо до Батова, която преди е била използвана от неговата чета. Той умира на 86-годишна възраст.