Революционер Панайот Волов
Панайот Волов, известен с псевдоним Петър Ванков, е важен участник в българското национално-революционно движение през 19 век. Той е един от инициаторите, учредителите и водещите фигури на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание през 1876 г.
Прозвището "Волов" произлиза от баща му, Вичо Симеонов, който е бил принуден да убие чужд вол и е заплатил за това, което му е донесло прякора "Волов". Този прякор се предава и на сина му като фамилно име.
Панайот Волов е преподавател по естествена история, физика и математика и използва своите уроци, за да насърчи патриотичните чувства на учениците си. Той организира вечерни училища, подкрепя местното читалище "Напредък" и съвместно с колегите си организира театрални представления.
През 1874 г. Волов участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ и става председател на Шуменския частен революционен комитет. Под прикритието на училищен инспектор, той организира или възобновява комитети в 14 шуменски селища.
През есента на 1874 г., Панайот Волов ръководи разузнавателна мисия на руския полковник Георгий Бобриков, извършвайки обиколки с цел разглеждане на укрепленията на Шумен и крепостта Преслав. През декември същата година Волов предоставя средства на Христо Каравелов за закупуване на 12 револвера.
През началото на 1875 г., Волов е арестуван за участието си в конфликта между местната младеж и европейските инженери, строещи жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Става лидер на протеста срещу сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора, той се освобождава и напуска България, отправяйки се за Румъния.
Георги Бенковски и Панайот Волов, играят ключова роля в организацията на Априлското въстание през 1876 г. Техните организаторски усилия водят до създаването на множество частни революционни комитети, които включват много местни патриоти. Възникват противоречия в ръководството, но Волов се отличава с воля и тактика, когато отстъпва първенството на Бенковски, считайки го за по-достоен.
През април 1876 г. при избухването на въстанието, Волов е в Панагюрище, където със своите събратя апостоли вдига населението на бунт. Той формира чета от 150 души и ръководи боевете с турците и татарите в района, като се стреми да получи подкрепа от Копривщица. В следващите дни укрепва позициите на четата в Клисура и участва в сражения с башибозука. На 26 април получава молба за помощ от Клисура, но когато стига там, градът вече е в пламъци, а въстаниците са отстъпили.
След разгрома на въстанието, Волов и Бенковски се отправят към Търновския Балкан с чета от сто души, но се сближават с поражения и преследвания. Четата се стопява до 27 души, водейки епизодични сражения и бързо губейки хора. На 20 май, Волов и останалите осем души са пред Търново, но неуспехът на въстанието го кара да се опита да избяга в Румъния. Той и другите апостоли се разделят на три групи, като Волов решава да се предпази от откриване.
Волов, заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов, обаче, попада в предателство, ранява се при опит за преплуване на река Янтра и умира. Тленните му останки са поставени в Пантеона на Възрожденците в Русе. Така завършва животът на Панайот Волов, един от инициаторите и водачите на българската революционна борба през Освободителната епоха.
Сподели:
