Революционер Никола Войновски

Никола Дончов Войновски (1849–1876) е български военен ръководител и участник в националноосвободителното движение, известен като войвода на Ботевата чета.

Роден е на 9 ноември 1849 г. в Габрово, в семейството на Дончо Стоянов. Войновски взема участие в Хаджиставрева буна през 1862 г. и след това емигрира в град Галац, Румъния, за да избегне турското преследване. В Галац, той отваря кафене, ставайки средище на българската патриотична емиграция.

През 1865 г. Никола Войновски завършва трети клас и продължава образованието си в Галац, където усвоява няколко езика. По-късно студира в Одеса и завършва военнопехотното училище в Николаев през 1876 г.

През есента на 1875 г., Войновски се среща с Христо Ботев в Галац и се присъединява към подготовката на Ботевата чета. През април 1876 г., той заминава за Букурещ, където участва активно в организацията на четата. Войновски изпълнява ключова роля при овладяването на австрийския кораб "Радецки", което става при безупречен ред и дисциплина.

След дебаркирането на четата при Козлодуй, Войводата Христо Ботев го официално представя като военен ръководител. Войновски ръководи четата в битката при Врачанския балкан на 20 май 1876 г., където с блестящи военни умения спасява четата от разгром.

След смъртта на Ботев, Войновски е избран за войвода на четата. Под негово ръководство те водят последния си бой в района на село Лютиброд. Никола Войновски бива убит на 15 юни 1876 г., след като е смъртоносно ранен в гърдите. В последните си моменти той вдига моралът на своите другари, казвайки: "Дръжте се, момчета!" Главата му бива отрязана от турските власти и изпратена в Троян. Останалите членове на четата са заловени след три дни и предадени от българи в село Шипково.

В село Чифлик, община Троян, е издигнат паметник на Никола Войновски, който отбелязва неговия подвиг и участие в историческата битка за освобождението на България.

Сподели: