Революционер Никола Обретенов
Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер и участник в революционната дейност на Българския революционен централен комитет (БРЦК), Вътрешна революционна организация (ВРО) и Гюргевския революционен комитет. Той играе важна роля в подготовката и изпълнението на Възстанието в Април 1876 г. в България.
През ноември 1867 г., Обретенов става библиотекар и член на настоятелството на Русенското читалище "Зора", което е една от тайните квартири на БРЦК. През юни 1871 г., той получава покана от Христо Иванов (Големия) да се присъедини към революционната борба и да служи като куриер между България и БРЦК в Букурещ.
На 29 юни 1871 г., Обретенов отива в Букурещ, където представя препоръките си на председателя на БРЦК Любен Каравелов. С Димитър Горов от Гюргево разработват нелегален канал за пренасяне на поща, печатни материали и оръжие между България, Гюргево и Русе.
През декември 1871 г., Никола Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО. Комитетът е учреден на 10 декември 1871 г. в къщата на майка му баба Тонка Обретенова. По-късно в комитета се присъединяват и други революционери.
През 1873 г., Обретенов се запознава със Стефан Стамболов, който изразява желание да се включи в борбата като заместник на Васил Левски.
През 1874 г., Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ, където бива преизбран за председател Любен Каравелов. През 1875 г. той продължава активната си революционна дейност, участва в заседанията на БРЦК и играе важна роля в подготовката за въстанието.
През 1876 г., Обретенов, заедно с другите апостоли, се отправя към определените им революционни окръзи, като играе решаваща роля в подготовката и организацията на въстанието, което избухва през май 1876 г. Отразявайки се в историята като един от ръководителите на Априлското въстание, Никола Обретенов е заслужил репутацията на предан революционер и борец за освобождението на България от османско владичество.
През 1876 г., след като обстановката във Враца не се развива както очаквано, Никола Обретенов и Георги Апостолов вземат решение да се върнат в Румъния с цел закупуване на оръжие. Идеята им е, след избухването на въстанието, да се върнат с чета във Враца. С подкрепата на Крайовския частен революционен комитет те успяват да закупят необходимото оръжие и муниции. Христо Ботев, известен родолюбец, се ангажира ентусиазирано с организацията на четата.
На 17 май 1876 г., Никола Обретенов с четата, ръководена от Христо Ботев, пристига на Козлодуйския бряг с парахода "Радецки". Там четниците целуват родната земя пред знамето, изработено от сестра му Петрана Обретенова.
Никола Обретенов участва активно във всички битки на четата и става свидетел на смъртта на Христо Ботев на 20 май 1876 г.
След месец борби, скитания и глад в труднодостъпната планина, на 17 юни той, заедно със своите другари Сава Пенев, Димитър Тодоров Димитрото и Стоян Ловчалията, бива предаден и заловен от потеря в "Балювия хан" близо до с. Шипково, Троянско.
Съдът в Търново ги осъжда на смърт, но присъдата не бива подписана, и затова осъдените се изпращат пред извънреден съд в Русе. Там отново получават смъртната присъда чрез обесване. Никола Обретенов и Стоян Заимов са изведени през целия град с присъдата, окачена на шията им. По заповед на султана, присъдата е заменена с вечно заточение в Мала Азия.
На 2 юли 1876 г., в крепостта Сен Жан д'Акр, Никола Обретенов се среща с брат си Ангел, който беше в затвора вече 8 години за участието си в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
След освобождението на България със силата на Санстефанския мирен договор през 1878 г., Никола Обретенов се завръща в своето освободено отечество.
Сподели:
