Революционер Никола Беловеждов

Никола Илиев Беловеждов е български националреволюционер, учител, читалищен деец и общественик, роден на 25 октомври 1856 г. в град Копривщица.

Беловеждов завършва Пловдивското класно училище и още на седемнадесетгодишна възраст става учител в родния си град. Той се сдружава с други бунтовници от Копривщица като Тодор Каблешков и Найден Попстоянов, полага клетва като съзаклятник в Копривщенския частен революционен комитет.

През 1876 г. при избухване на Априлското въстание, Беловеждов облича въстаническите дрехи и става начело на чета от около 80 души. Той е избран за секретар на Военния революционен съвет и един от първите помощници на водачите на въстанието - Тодор Каблешков и Панайот Волов. След като е заловен от турците, е осъден на смърт и заточен на остров Родос, където изживява времето до Освобождението.

След връщането си в България, Беловеждов се посвещава на просветното дело. Той работи като учител в различни училища, включително в София, където организира създаването на училище „Свети Свети Кирил и Методий“. Освен преподавателска дейност, той издава читанка, публикува методически упътвания и лекции в „Учителски Вестник“. Също така, Беловеждов е редактор на месечното илюстровано детско списание „Звездица“, което играе важна роля в просветната работа сред децата в България.

Като обществен деец, Никола Беловеждов е секретар на читалище „Славянска беседа“ в София и един от основателите и председателите на Учителската взаимоспомагателна каса. Той също така участва в Априлската епопея и посвещава книгата си „Първата пушка за Априлското въстание“ на тази тема.

Никола Беловеждов умира на 4 ноември 1930 г. и е почитан като един от бележитите дейци на Априлското въстание и възрожденската епоха. В негова чест са именувани улица в Копривщица и в столичния квартал Люлин 4, както и 108-то Средно училище в София.

Сподели: