Революционер Мише Развигоров
Михаил (Мише) Спиров Развигоров, познат и като Клебел, е български революционер и активен участник в българското националноосвободително движение в Македония и Одринско през началото на 20-ти век.
Развигоров е роден през 1873 г. в Щип, в семейство на революционери. Той и братята му, Александър и Емануил (Мане), се присъединяват към Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а племенникът му Ипократ Развигоров и синът му Страхил Развигоров стават известни фигури в организацията след Първата световна война.
Мише Развигоров завършва V клас на Солунската българска мъжка гимназия и III клас на Кюстендилското педагогическо училище през 1896 г. Участва в образуването на Младежкото македонско дружество в Кюстендил през 1893 г. Изключват го от училище поради ученически бунт, след което завършва образованието си в Педагогическото училище в Казанлък.
През 1895 г., след завръщането си в Щип, Развигоров стъпва в редовете на ВМОРО. През 1897 г. бива арестуван след разкрития свързани с Винишката афера и е осъден на доживотен затвор в Подрум кале в Мала Азия. През 1902 г. бива амнистиран и се установява в Кюстендил, където поема ръководството на пограничния пункт.
Участва активно в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. През 1904 г. става щипски околийски войвода и през същата година взима участие в известното Кокошинско клане, където наказва осем сърбомани, уличени в съдействие с турските власти.
През 1905 г. е делегат на Скопския окръжен конгрес на ВМОРО, а през 1906 г. е избран за член на Скопския окръжен комитет на организацията. Той също участва в спор с Петър Ангелов, друг ръководител на скопския окръжен комитет.
През 1907 г., според свидетелства, Развигоров е предаден от Марко Секулички и е самоубит в борба с турската войска, за да избегне попадането си в ръцете на османските части. Този инцидент предшества предадения и разцепления във ВМОРО. Той остава в историята като революционер, активист и военен ръководител, а гробът му се съхранява като паметник на националната история.
Сподели:
