Войвода Мирчо Мирчев
Мирчо Колев Мирчев, известен като Мирчо войвода, е български революционер и един от първите български войводи.
Роден в село Вишовград, Мирчо произхожда от земеделски род на Личеоолу. Неговият баща, Кольо, е разорен от чорбаджията Колю Събев, оставяйки Мирчо сирак на 15 години. Мирчо се оженява за дъщерята на Колю Събев, на име Станка. Тя е преследвана от белочерковченина Мехмед, което го принуждава да премести семейството си в Търново за защита при братовчеда си Кочо Кмета. В Търново Мирчо успява да изгради свой дом и да продължи дейността си.
През 1775 г. кърджалийска дружина напада града, убивайки жестоко съпругата му и сина му. Мирчо намира дъщеря си покрай манастира „Света Троица“, но историята завършва с неговата смърт - убит от доведения си син, Стойко, подкупен от Мехмед бей.
След тази трагична история Мирчо войвода и Узун Пенко формират чета, с която действат в Севлиевско, Габровско, Дряновско и Търновско. Мирчо става известен с безпощадността си към турците и кърджалиите, особено след загубата на семейството си. Въпреки че се жени отново, той в крайна сметка бива убит от доведения си син край родното си село.