Революционер Михаил Герджиков
Михаил (Мишел) Иванов Герджиков, известен с псевдонимите Лясов, Michel и Тодор Луканов, е роден през 1877 г. в Пловдив. Той е първороден син на Иван Павлов Герджиков, който произлиза от Копривщица и е завършил Болградската гимназия. Отецът му е участвал в създаването на новата администрация в Пловдив след Руско-турската война и Магдалина Илич.
Детството на Герджиков преминава в Пловдив, където развива интерес към идеите на анархизма. Под влияние на д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, Герджиков създава през 1895 г. анархистка група в Пловдивската гимназия, което го довежда до изключване от училище. През същата година той участва в създаването на Централен революционен македонски комитет с анархистична насоченост, след подражание на революционерите от предосвобожденската епоха.
След това Герджиков учи право в Лозана и Женева, където става част от Женевската група. През 1899 г. се връща в българските земи и става учител в българската гимназия в Битоля, а след това се присъединява към ВМОРО.
През 1900 г. Герджиков е делегат на Златишкото дружество на Седмия македонски конгрес. През същата година е изпратен в Солун, където подпомага дейността на Централния комитет на ВМОРО за изграждането на комитетска мрежа в Одринско. Когато е разкрит от османските власти, той присъединява към четата на Христо Чернопеев. Скоро след това, той сам формира чета в Гевгелийския район.
Герджиков е избран за делегат на Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 г. През април 1902 г. той ръководи Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг и от лятото на същата година поема ръководството на организацията в Одринско, масовизирайки я.
През февруари 1903 г. Герджиков предвожда неуспешен атентат върху железопътната линия Цариград – Одрин. Участва активно в Илинденско-Преображенското въстание през същата година, предводителствайки група от 80 души до Василико и освобождавайки го. Той установява Странджанска комуна, премахва турската власт в целия Странджански край, унищожава турските постове край границата и освобождава територията.
След въстанието, Герджиков продължава да бъде активен в революционната борба и се сближава с Гоце Делчев. Той продължава да играе важна роля в организацията и ръководството на революционната дейност в региона.
Сподели:
