Цар Мицо Асен
Мицо Асен, цар на Второто българско царство, управлявал през периода 1256 – 1257 г. и номинално до към 1263 г.
Името му върху монетите е изписано като „Мичѣ“, но съгласно най-новите проучвания на нумизмата от Константин Дочев, името е „Мичъ“, вероятно съкратено от Милчан. Според историка Иван Йорданов, по-късно името придобива звателната форма "Мичо," предадена в гръцките извори като Μίτσής, т.е. Мицо, която се приема в българската историография.
Мицо Асен е зет на цар Иван Асен II, тъй като е женен за неговата дъщеря Мария Асенина. Това му дава право да участва в регентството на малолетния Калиман I Асен и по-късно на Михаил II Асен.
През 1256 г. Михаил II Асен е убит по време на лов, след което тронът е зает за кратко от Калиман II Асен. След смъртта на Калиман II, властта за кратко попада в ръцете на Мицо Асен. Той се изправя срещу Ростислав Михайлович, бащата на овдовялата царица, и успешно отблъсква нападението му.
Въпреки това, Мицо Асен скоро загубва подкрепата на болярите и феодалите поради неспособността си да управлява. Те се отцепват, обявявайки независимостта на своите владения, което води до гражданска война.
Константин Тих Асен използва селското население, обещавайки им подобрение на материалното им положение чрез увеличаване на данъците върху обикновените хора. Този ход подкопава основите на трона на Мицо Асен.
Предупреден за заговор срещу него, Мицо Асен се оттегля в Месемврия, където продължава да си запазва титлата „цар“ и сече собствени монети. Въпреки усилията си, той загубва контрол над голяма част от Източна България, а гражданската война продължава до 1263 г.
Мицо Асен се опитва да се предаде на Михаил VIII Палеолог, предлагайки му Месемврия в замяна за политическо убежище и имение край Троя.
От брака му с Мария Асенина има син - Иван Асен III, който става български цар в периода 1279 – 1280, и дъщеря - Кира-Мария Асенина, омъжена за Георги I Тертер, български цар.