Хайдут Матея Лудов

Матея Лудов от Копривщица е български комита и водач на хайдушка чета, която се подвизава в районите на Средна гора, Стара планина, Одринско и Беломорието. Неговата хайдушка дейност започва след приблизително 1820 година.
Заловен от турците, Матея е осъден на вечни окови и хвърлен в Цариградския затвор. Но благодарение на настояването на влиятелния чорбаджия Вълко Чалъков, който имал добри отношения с великия везир и султана Махмуд II, Матея е освободен.
Има и други сведения, които разказват, че след залавянето му, Матея Лудов е хвърлен в Пловдивската тъмница. През 1843 година, той работи с други затворници при пренасяне на греди за поправка на мост над река Марица, където е познат от съгражданина си чорбаджия Стоян Чалъков. След като последният отправя молба към пловдивския мютесарифин, Матея е помилван и освободен. След това обаче, няма повече информация за него.
През април 1876 година, по време на Априлското въстание, Матея Лудов е избран от събранието на някои от чорбаджиите да предаде писмо на турското правителство. Вместо обещаната му награда обаче, той бива затворен от турците.