Революционер Марко Тодоров
Марко Тодоров е български свещеник, просветен деец и националреволюционер, съратник на Васил Левски, роден около 1825 година в село Правец, Софийско. Неговият баща е поп Тодор, който през 1820 година отваря килийно училище в Правец.
Марко получава начално образование в училището на баща си и става послушник в манастир на млада възраст. Преди да се посвети на свещенството, работи като църковен певец.
В дома на поп Марко функционира частно училище, където се преподава на български език. Той владее румънски, гръцки и турски език. Марко свързва живота си с Рада Цолова Топалска, от която има деца.
През есента на 1870 година, Васил Левски посещава село Правец и отсяда в дома на поп Марко. Там Васил Левски основава Правешкия частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. Поп Марко Тодоров играе активна роля в комитета, като провежда клетвата на комитетските работници в църквата и участва в обучението на младежите от селото.
Марко Тодоров спечелва доверието на Васил Левски, който често отсяда в неговия дом. Поп Марко участва и в обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак през 1872 година.
След предателството на обира, поп Марко Тодоров е извикан от властите и е свидетел на мъченията, на които са подложени арестуваните участници в обира. Той е сред тези, които призовават затворниците да не издават информация.