Войвода Марко Лерински
Георги Иванов Георгиев, известен с прозвищата Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или просто Марко войвода, е български военен и революционер, известен като войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Роден е на 20 юни 1862 година в град Котел. През 1883 година започва военната си служба в Княжество България и участва в Сръбско-българската война, където се отличава с храброст и получава прозвището Геройски. През 1895 година участва в четническата акция на Македонския комитет и е част от четата на Стойо Костов, която провежда атака върху град Доспат.
През 1900 година се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско. Там придобива псевдонима Марко и се превръща в важна фигура за революционното движение. Под ръководството му четата му става известна като школа за подготовка на четници и войводи, действащи в цялата революционна организация.
Марко Лерински превръща региона на Леринско в едно от гнездата на революционната дейност и създава благоприятни условия за подготовка и агитация сред населението. Той е първият, който предлага и подготвя всестранно въстание в Македония и Одринско.
След предателство на местни гъркомани Марко Лерински загива в битка с турските войски в село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902 година.
Марко Лерински е описван като честен, предан патриот, който е възторжен от делото, за което се бори. Той се превръща в душата на своята чета и я превръща в център на подготовка на нови революционери. Неговата смърт остава в епическата памет на българския народ и революционното движение в Македония и Одринско.