Революционер Марин Поплуканов

Марин Поплуканов Лилов е български националреволюционер и политик от Народнолибералната партия (стамболовисти), роден на 25 май 1845 г. в Ловеч. Той е част от семейството на свещеник Лукан Лилов и брат на Илия Луканов, Христо Луканов и Величка Хашнова.

Марин завършва първоначалното училище в Ловеч и продължава образованието си в Търновското класно училище, където се занимава и с кундурджийство. По завръщането си в Ловеч, той активно се включва в борбата за българската църква, борейки се с Ловешкия митрополит Иларион Ловчански.

Марин Поплуканов става един от основателите и председател на Ловешкия частен революционен комитет. Той е член на Привременното правителство на Вътрешната революционна организация (ВРО) и тесен сътрудник на Васил Левски. Марин Поплуканов е известен и с прозвищата си Каведжия, Марин Кафеджията, Марин Ханджи и Грую.

На 28 октомври 1872 г., той е арестуван в Ловеч по делото на Димитър Общи заедно със сестра си Величка Хашнова и Димитър Пъшков. Впоследствие, след кратко следствие, Марин Поплуканов е осъден на заточение по Софийското дело срещу ВРО и прекарва време в турските затвори от октомври 1872 г. до юли 1876 г. Със съдействието на местни кюрди, той избягва на 6 юли 1876 г. заедно с Димитър Пъшков и Георги Минчев. След бягството си, той се установява в Букурещ, Румъния.

Сподели: