Революционер Манчо Манев
Манчо Манев е роден в град Панагюрище и е известен български революционер, който по-късно става кмет на Пловдив. След участието си в Априлското въстание от 1876 година, той и други революционери от четата на Панайот Волов пресичат Стара планина и са приети от революционния комитет в село Самоводене, където се крият три месеца, преди да емигрират в Румъния.
През Руско-турската война Манчо Манев се присъединява като опълченец и по-късно се заселва в Пловдив. През 1885 година подкрепя движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и участва в Сръбско-българската война. Той е председател на дружеството на опълченците и поборниците от Пловдив, като е избиран и за общински съветник и народен представител.
От октомври 1893 година до юли 1894 година Манчо Манев е кмет на град Пловдив. През 1920 година, въпреки неговия важен принос, той изпада в мизерия и е принуден да живее в старопиталище с помощта на Върховния комитет на благотворителността.