Революционер Любен Каравелов

Любен Стойчов Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф и национален герой, активен борец за освобождението на България от османска власт. Той е по-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843–1903).

Каравелов играе съществена роля в развитието на обществената мисъл в България през Възраждането. Той е автор на библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история и нумизматика. През началото на 1870-те години, Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния.

През май 1869 г., той се установява в Букурещ и става редактор на вестник "Отечество", но конфликтът със заможните български търговци, които подкрепят руски протекторат, го кара да се оттегли. Той основава вестник "Свобода" през 1869 г., а по-късно, през 1873 г., става председател на БРЦК.

През 1873 г., след разрива с Христо Ботев, Каравелов прекратява издаването на "Свобода" и започва списание "Знание", научнопопулярни книги и сборници. През този период поддържа тесни връзки с руската революционна емиграция и се включва в дейностите на "Югославския просветен благотворителен комитет". Той също така работи като преводач в щаба на руската армия по време на Руско-турската война през 1877–1878 г.

През последните години на живота си, от 1876 до 1879 г., Каравелов се занимава с подготовката на Кресненско-Разложкото въстание, което избухва на 5 октомври 1878 г. В този период той участва в създаването на комитет "Единство", който се грижи за подпомагане на революционното движение на българите в Македония. Каравелов умира на 21 януари 1879 г. от туберкулоза и е тържествено погребан от българската общественост, представители на руската власт и други славянски народи.

Сподели: