Революционер Лазар Маджаров

Лазар (Поп) Иванов Маджаров, известен и като Босилков, е български революционер, активист от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е определен като вторият по значимост деец на Одринския революционен окръг след Михаил Герджиков.

Лазар Маджаров се ражда през 1872 г. в село Негован, Лъгадинско, като син на архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун. През 1892 г. завършва Солунската българска мъжка гимназия и става учител в Жеравна и село Рила.

През 1897 г. е назначен от Екзархията за главен учител на българските училища в Лозенград. Влиза във ВМОРО и става лидер на местния революционен комитет, разширявайки мрежата на организацията в Лозенградско. През 1899 г. става нелегален и придружава Гоце Делчев при неговата обиколка в Одринско през 1900 г.

След аферата с Керемидчиоглу, Маджаров става началник на чета, която възстановява и разширява разбитата комитетска мрежа. През 1902 г. участва в Пловдивския конгрес на ВМОРО и е избран за войвода на Лозенградския революционен район. През 1903 г. става войвода на чета и участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След въстанието, Лазар Маджаров укрепва организацията в Родопите и Западна Тракия. През 1904 г. е избран за член на задграничното представителство на Одринско на конгреса във Варна. Присъства на Рилския конгрес през 1905 г.

Трагичният край на Лазар Маджаров идва през 1907 г., когато загива в село Лъджакьой, Дедеагачко, заедно с Петър Васков, Георги Гешанов, Чанко Карабраканов и Янаки Милков. Неговата жертва и усилия са вписани в историята на македоно-одринското освободително движение.

Сподели: