Кан Кубрат
Кан Кубрат (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е една от най-значимите фигури в ранната българска история. Той е основателят на Стара Велика България - първото държавно обединение на прабългарските племена, възникнало през VII век. С неговото име се свързва началото на българската държавност.
Рождената година на Кубрат не е точно установена, но според някои автори се смята, че е около 585 година, макар че по-вероятно е роден през 605 или 606 година. Кубрат произхожда от знатния род Дуло, управлявал прабългарите в продължение на поколения. Той е част от племето уногундури, един от основните прабългарски родове, с предполагаем ирански произход. Пълното му име е било Курт - Кубрат, като "Курт" означава "вълк", а "Кубрат" - "горд". Баща му е владетелят Албури, а негов чичо е Органа, който известно време изпълнява ролята на регент.
В детските си години Кубрат е изпратен в Константинопол, където получава образование в двора на византийския император. Там той се запознава с християнската религия и приема християнството. Според някои източници това става през 619 г., а според други през 635 г. Той се обучава заедно с бъдещия император Ираклий.
След смъртта на баща му, чичо му Органа предлага Кубрат за владетел. Като син на владетел и приел християнската вяра, Кубрат става кан на прабългарите, с титлата, призната и от Византия. Император Ираклий го удостоява с титлата патриций това е рядко отличие за варварски владетел.
В началото на VII век прабългарските племена са подчинени на могъщия Тюркски хаганат около 70 години. Кубрат води успешни войни срещу тях и освобождава българските племена от тяхното владичество. След тези победи започва да обединява разпръснатите прабългарски родове в самостоятелна държава.
Около 632 г. Кубрат успява да обедини прабългарите и създава държавата, наречена от византийските хронисти Стара Велика България (или Оногурия). Тя обхваща територията между реките Кубан на изток, Днепър на запад, Черно и Азовско море на юг, и Донец на север.
Стара Велика България е военно-племенно обединение, разделено на административно-военни области. Централната власт е в ръцете на кана, но различните области се управляват от членове на рода Дуло - петте сина на Кубрат. Всеки от тях поема важна роля в управлението и защитата на държавата.
Кубрат поддържа мирни отношения с Византия, включително официален мирен договор през 635 г. Велика България е могъща и стабилна. Развиват се търговията, военното дело, медицината, строителството и духовният живот. Християнството съществува наред с традиционните вярвания, а Кубрат е уважаван в Изтока и в Константинопол.
Кан Кубрат умира около 663 - 668 г. край днешна Полтава (Украйна), в района на Мала Перешчепина, където е открито неговото богато съкровище. Перешчепина с над 800 златни и сребърни предмета, вкючително мечове и византийски дарове. Според легендата, преди смъртта си, събира синовете си и им показва сноп пръчки, които отделно се чупят лесно, но заедно не могат да се пречупят. Това е символ на силата в единството, с който той им завещава да запазят държавата заедно.
След смъртта на Кубрат, обединението на племената не се запазва. Всеки от синовете му поема по различен път. Най-успешен е Аспарух, който създава Дунавска България през 681 г. призната официално от Византия. Въпреки това, делото на Кубрат остава в основата на българската държавност и е сред най-важните събития в ранното Средновековие.
Сподели:
