Кан Кубрат
Кубрат (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) бил владетел от рода Дуло и вожд на племето уногондури. Той успешно обединил прабългарите, които се намирали северно от Кавказ и Черно море. Под ръководството на Кубрат, българите създали могъщ племенен съюз, наречен Стара Велика България или Оногурия. Този съюз бил военно-племенен и обхващал територията между реките Кубан на изток, Азовско и Черно море на юг, река Днепър на запад и река Донец на север. По някои мнения, изразени в "Именник на българските ханове", се посочва, че той е управлявал 60 години, което може да бъде и продължителността на целия му живот. Има спорове относно точната година на създаване на Велика България. Някои учени, включително Божидар Димитров, посочват 632 г. като година на този исторически събител.
Рождената година на Кубрат не е точно установена, но според някои автори се смята, че е около 585 година, макар че по-вероятно е роден през 605 или 606 година.
Кубрат е бил член на рода Дуло и произхожда от уногундурите, който е иранският клон на българите. Пълното му име е било Курт-Кубрат, като "Курт" означава "вълк", а "Кубрат" - "горд". Баща му се казвал Албури и е управлявал България около 42 години.
Като дете, Кубрат прекарва известно време в Константинопол, където чичо му Органа изпълнява чести мисии като посланик. Органа и неговите близки приемат християнството през 619 година (или според други автори, 635 година). Така Кубрат, като син на владетел на съседна на Византия държава и като християнин, попада в обкръжението на византийския престолонаследник Ираклий и заедно с него се обучава от най-добрите учители на империята.
Приемането на християнството в Константинопол, както и добрите отношения с византийското императорско семейство, обясняват защо Кубрат и голяма част от неговото семейство приемат новата вяра. Това също допринася за подкрепата, която той оказва на императорското семейство след смъртта на Ираклий, като например на съпругата му Мартина и синовете му.
В крайна сметка, императорът му дава титлата патриций и го обсипва с щедри дарове, което допринася за укрепването на връзките между двата правителства.
След смъртта на кан Албури, брат му Органа, като прорицател на бог Тангра, предложил на Съвета на великите боили Кубрат за владетел на българите.
Съветът взел решение, че Кубрат трябва да поеме управлението на България, и му дал титлата "кан на българите". Така Кубрат, който себил завърнал от Константинопол, става владетел на унгундурите.
Кан Кубрат запазва добрите си отношения с византийския император Ираклий, изградени от баща му и вуйчо му, както и от него самия от времето, което е прекарал в Константинопол, позволявайки му да възвърне част от завзетите от аварите земи.
Той сключва договор с императора. Кубрат поема отговорността да защитава източните граници на империята от напиращите към Византия врагове.
След успешна война с тюрките, Кубрат извоюва независимостта на българските племена, които бяха покорени около 70 години по-рано от Тюркския хаганат. Така към територията на България се присъединиха и населените с българи райони около Азовско и Каспийско море.
След сключването на мир с Византия през 635 година и стабилизирането на положението на изток, Кубрат присъединил към владенията си и други племена, сред които несъмнено се намираха и унгарски племена. Били присъединени и прабългарското племе кутригури.
Кан Кубрат успява да създаде добре уредена държава, в която процъфтяват търговията, медицината, строителството,военното дело и религиите. Подобно на други държави, съществували в древността и ранното средномековие, Стара Велика България не е била с централно управление, а се деляла на административно-военни области, които обкръжавали центъра на държавата
Държавата имала върховен владетел - кан, обединяващ всички окръзи, и местен управник на земине и племената във всяка област - кавкан. В случая, окръзите били управлявани от синовете на Кубрат: Безмер, Аспарух, Кубер, Котраг и Алцек. Те били управители, понеже според обичаите и културата на канствата, властта на страната трябвало да се държи в управляващия род и всеки негов член следвало да има власт над земя, в случая рода е бил точно "Дуло".
Най-големият син, Безмер, е съвладетел на кана и върховен жрец, поради което той управлява централната част на държавата, наречена ордос, заедно с баща си Кубрат. Това означава, че Безмер играе важна роля не само в политическия, но и в религиозния живот на България.
Под управлението на Кубрат и неговите синове, България постига значителен напредък в различни области на живота, като осигурява стабилност и процъфтяваща икономика, както и развитие на културата и образованието. Техните усилия са насочени към подобряване на живота на хората и укрепване на властта на българската държава.
Счита се, че умира през 663–668 г. Според хрониките на Теофан Изповедник и Никифор Първи Константинополски, смъртта на Кубрат се свързва с управлението на император Констант Втори, който управлява от 641 до 668 година. Находките от Мала Перешчепина, свързани със смъртта на Кубрат, подпомагат теорията, че той умира около 650 г.
Сподели:
