Войвода Кръстьо Българията
Кръстьо Николов Георгиев, известен като Кръстьо Българията и Дандана, беше български военен и революционер, войвода на Македонския комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден през 1874 г. във Враца, тогава в Османската империя, той напуска българската армия през 1895 г. и се присъединява към Четническата акция на Македонския комитет.
През 1899 г., след като бива произведен във фелдфебел, Кръстьо Българията става войвода на чета в Тиквешкия революционен район на ВМОРО. През 1902 г. той е прехвърлен като войвода в Чокенския революционен район в Одринския революционен окръг.
През 1903 г., по заръка на Михаил Герджиков, става войвода на чета в Чокенския район и също така е активен в Малкотърновския революционен район. През този период, под ръководството му, четата успешно атакува турското село Хаджиталашман, където предизвиква паника сред гарнизона и населението.
Кръстьо Българията участва в Илинденско-Преображенското въстание и след това в различни битки през Балканската война и Междусъюзническата война. Произведен е в чин подпоручик през 1913 г., но скоро след това заболява от холера и умира в района на Черната скала през същата година.
Неговият строг стил на ръководство и непримиримост към закъсненията в дейността му го правят споменат и критикуван от някои сънародници. Въпреки това, той е запомнен като войвода, който играе ключова роля в разгъртването на революционната мрежа и организирането на българското население в Македония. Неговото име носи улица в град Враца.