Революционер Крайчо Самоходов
Крайчо Самоходов е роден около 1845 година в Панагюрище и е един от най-образованите хора в града за своето време. Получава образование в местното класно училище и научава гръцки и турски език поради честите пътувания с баща си до Беломорието. За известно време работи като учител и в конака.
Като член на местния революционен комитет към Вътрешната революционна организация, участва активно в подготовката на Априлското въстание. Крайчо Самоходов охранява Оборищенското събрание като четоводец на собствената си чета, която действа в Средна гора. Той е един от доверените хора на Георги Бенковски и участва като знаменосец и стотник на Хвърковатата чета по време на въстанието.
След разгрома на въстанието продължава своята революционна дейност, предвождайки малка чета в Средна гора. По време на Руско-турската война се присъединява към руската армия в Средногорието и оказва голяма помощ за разбиването на турската отбрана в района.
След Освобождението заедно с капитан Петко войвода защитава българското население от турците в района на Родопите и Беломорска Тракия. Участва и в борбата за съединението на разделените Княжество България и Източна Румелия, както и в Сръбско-българската война като доброволец.
Крайчо Самоходов е назначен за висш служител в Министерството на просветата от Константин Иречек, но по време на Първия стамболовистки режим е преследван и подложен на репресии. Отнемат му дори пенсията.
Умира през 1900 година.