Революционер Коста Паница
Коста Паница е известен български офицер и участник в различни военни конфликти и революционни събития през 19-ти век. Роден е през 1857 година в Търново, а родът му върви от село Дебелец. Въпреки че баща му не използва прякора "Паница" като фамилно име, някои от децата му, включително Коста, приемат това име по-късно.
Паница се образовава в класното училище "Св. Кирил" в Търново, но след смъртта на баща си премества във Варна, а по-късно заминава за Букурещ и Одеса, където учи във военните училища. През 1876 година се включва в подготовката на Априлското въстание и участва активно в борбата за освобождение на българския народ.
През 1877-1878 година участва в Руско-турската война като опълченец и в редица сражения за освобождение на българските земи. За своята храброст и участие във войната е награден с войнишки кръст "Свети Георги" и е повишен военно звание.
След войната, Паница продължава да участва активно в политическия и военния живот на България. Той е член на Българския таен централен революционен комитет и играе важна роля в Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година.
През 1890 година, Паница е разкрит като организатор на заговор за убийство на княз Фердинанд и министър-председателя Стамболов. Той е осъден на смърт и е екзекутиран на 16 юни същата година.
Животът и дейността на Коста Паница са предмет на внимание в българската история и култура, а през 1986 година е създаден документален филм за неговия живот. В Националния военноисторически музей се съхраняват отличията, с които е бил удостоен, както и негови лични вещи, което свидетелства за значението на неговата роля в историята на България.