Войвода Коста Димински
Коста Пенин Димински е роден в село Мартиново (преди известно като Влашко село) през първата половина на XIX век в Северозападна България. Започва своята революционна дейност като част от четата на Точо войвода от Чипровци, а по-късно преминава да ръководи четата на Панайот Хитов в Крагуевац. Участва активно в борбата за свобода на България като член на Първата и Втората Българска легия в Белград.
Според спомените на самия Панайот Хитов, Коста Димински е бил войвода на четата, но по-късно се разбират с Хитов той да поеме водачеството, а Димински да стане знаменосец и заместник на войводата.
Коста Пенин Димински става хайдутин поради своя бунтовен нрав. Един от инцидентите, който го налага да напусне родното си село, е когато той срязва опашките и ремъците на седлата на конете на турските бирници (събирчи на данъци). Това деяние ги лишава от възможността да продължат пътуването си към Чипровци, което изважда от гнева на турците селото на Коста. Турците обаче поръчват на местните власти да го заловят, затова той бяга в Сърбия и се присъединява към четата на Точо войвода, с която хайдутува няколко години.
През 1861 година, Коста и неговата чета водят успешна битка в местността Кърваве баре, където разбиват противника. В същата година четата му се изправя в резерва по време на дейностите на Първата Българска легия и стои в готовност да се отправи за България. Той продължава да участва активно в революционната борба около петнадесет години, като събира своя дружина и води редица битки за свободата на България. Трагичният край на Коста Пенин Димински настъпва в бой с турците през 1876 година, когато загива в борбата за освобождение на родината си.