Цар Константин II Асен
Константин II Асен, известен и като Константин Срацимир, е син на цар Иван Срацимир и царица Анна, дъщеря на влашкия княз Никола I Александър. Няма ясна информация дали Константин II получава царска титла, и традиционно се счита, че не управлява Видинското царство.
През 1365 г., след като унгарският крал Людовик превзема Видин, той изпраща цар Срацимир и цялото му семейство в хърватската крепост Хумник, където са държани в плен за четири години. През 1369 г. Срацимир и Константин са освободени, но сестра на Константин, Доротея, остава при унгарската кралица Елизабета Котроманич и се омъжва за братовчед си Твърдко I Котроманич.
Като престолонаследник, Константин участва в мисия през 1394 г. до османците заедно с митрополит Йоасаф Бдински. През 1404 г. той и Фружин, син на Иван Шишман, започват въстание срещу турците, известно като въстание на Константин и Фружин. Въпреки началните успехи, през 1413 г. османците под предводителството на Муса Кесиджия побеждават въстанието. Константин II е прогонен в Унгария, където прекарва останалите години от живота си. Умира на 17 септември 1422 г. в Белград и е погребан в църквата "Света Петка" в същия град.
Съществуват различни тълкувания за съдбата на Видинското царство след 1396 г., но повечето историци считат, че то е паднало под османско владичество през този период.