Цар Константин Тих Асен
Константин Тих-Асен е български цар, който управлявал Втората българска държава от 1257 до 1277 г. След като се издига на трона в Търновград, той сключва брак с Ирина, дъщеря на никейския император Теодор II Ласкарис и внучка на Иван Асен II, установявайки тесни династични връзки с Асеневци.
Произходът на Константин Тих-Асен се свързва с благородник и болярин от Скопие на име Тихомир. Той е син на дъщерята на великия жупан на Сърбия Стефан Неманя и Ана Неманич от династията на Неманичите.
През 1257 г. Константин е издигнат на трона след гражданска война, в която успява да надделее над Мицо Асен. Мицо се затваря в Месемврия и следващата година сключва споразумение с император Михаил VIII Палеолог, предавайки Месемврия в замяна на земи в Мала Азия.
За да утвърди легитимността си, Константин приема фамилното име Асен и сключва брак с Ирина Ласкарина Асенина, внучка на Иван Асен II. Така той установява династичната връзка с Асеневци.
През управлението си, Константин Тих-Асен се изправя срещу унгарския крал Бела IV, водейки война за областта Северин. Въпреки частичния успех, унгарците отново превземат тези земи, но руският княз Яков Светослав помага на Константин да ги възвърне.
България влиза във война с Византия след ослепяването на никейския император Йоан IV Дука Ласкарис през 1261 г. Този конфликт води до формирането на "Странна коалиция" между България и Златната орда срещу Византия. Въпреки успешното начало, византийците превземат редица градове, включително Месемврия и Анхиало.
През последните години на управлението си, Константин Тих-Асен става частично обездвижен след падането си от коня. Властта фактически преминава в ръцете на царицата Мария Кантакузина, която управлява чрез своя син Михаил III Асен.
През 1277 г., поради гражданска война, Ивайло предвожда въстание на несъгласните и обездвижените маси срещу Константин Тих-Асен. Константин се изправя с войска, но загива в битката, бивайки посечен в собствената си колесница.
Сподели:
