Революционер Константин Нунков

Константин (Коста) Нунков, известен с псевдоними Давид и Огнянов, е български революционер, анархист и кумановски войвода във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1877 г. в Чирпан, тогава в Османската империя.

Учи в Пловдив през периода 1891-1892 г., но не завършва образованието си поради финансови затруднения. Работи като печатарски работник в Пловдив и София, където за известно време живее с поета Пейо Яворов.

През 1895 г. участва в Четническата акция, организирана от Македонския комитет. Той оставя спомени за въстанието, публикувани в "Войнишка сбирка" през 1901 г.

Приветства идеите на анархизма и през 1900 г. влиза с чета в Горноджумайско. През януари 1902 г. е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и участва в проучването на условията за атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско.

Описан е като млад човек с неспокойна и пламенна натура, агресивен в споровете, но честен и безкористен.

През декември 1902 г. пристига в Дедеагачко, където със съучастници трябва да подпомогнат Марин Чолаков и да извършат проучвания за атентати по железопътната линия.

Коста Нунков прави неуспешни опити за атентати по време на Илинденско-Преображенското въстание. През юли 1904 г. става войвода в Кумановско, където се бори срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 г. участва като делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.

Сподели: