Революционер Константин Кондов

Константин Николов Кондов, известен и като Атанас Петров, Иван Великов Стойков, е български революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Той е роден през 1874 година в град Прилеп, част от Османската империя по този период.

Семейството му премества в София през 1881 година след Освобождението на Княжество България. Кондов завършва Военното училище в София през 1894 година и работи като учител в Дупница, след което отива в чужбина за учеба по право в Одеса, Русия. След завръщането си в България, работи като учител в Габрово и Ямбол.

През 1901 година Константин Кондов оглавява чета на Върховния комитет и действа в Западните Родопи и Рила. Участва в различни въстания и военни действия, включително в Горноджумайското въстание през 1902 година.

През 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, Кондов предлага своите умения на ВМОРО и участва със своята чета във Велешко и Скопско. Той бива заловен от турските власти, но се освобождава след намесата на руския консул в Скопие.

След въстанието, работи като учител в Габрово, където през 1904 година издава историческия очерк "Борбата на македонеца". След 1908 година се присъединява към Министерството на вътрешните работи.

През Първата балканска война през 1912 година, Кондов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като командир на 4 рота на 9 велешка дружина. В Първата световна война продължава да служи, ставайки командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия.

Сподели: