Цар Коломан I Асен
Коломан I Асен, наричан още "Детето цар", бил малолетен владетел на България от 1241 до 1246 г. Той е син на цар Иван Асен II и унгарската принцеса Анна-Мария. През този период държавата е управлявана от регентство, което действа от името на несъребреноценния цар.
Относно произхода на името Коломан съществуват няколко хипотези. Една от тях свързва името с унгарското влияние в българския царски двор през този период, като по време на XI-XIII век в Унгария и Австрия името Коломан е изключително почитано като име на светец (на латински: Colomannus). В писмото на папа Инокентий IV от 21 март 1245 г. до цар Коломан I Асен, той е споменат като "Colomanno in Bulgaria."
Съществува и гледна точка, че името му може да е свързано с българското име Калоян, като произходът му е "хубавият мъж," като прякорите на българските владетели - Петър и Йоан, носят съответно прякорите "Калопетър" и "Калоян."
След смъртта на цар Иван Асен II, положението в България става тревожно поради натиска от татарите, които опустошават Северна България. През 1242 или 1243 г., татарските орди на хан Бату нападат и принуждават регентството в Търново да плаща данък на Златната орда. Държавата е също разделена от вътрешни междуособици.
Недоволна болярска групировка, под ръководството на Ирина, третата жена на Иван Асен II, отровява Коломан I Асен през 1246 г. и на престола възкачва нейният син Михаил II Асен, който също е малолетен.