Революционер Кочо Лютата

Роден през 1836 г. в село Левуново, мелнишката област, Кочо Лютата има семейство - съпругата му Катерина и децата им Никола и Марийка. След като е замесен в убийство на турчин, той бива затворен в затвор в Солун, но успява да избяга. Присъединява се към четата на дядо Ильо войвода и участва в Руско-турската война.
Собствената му харамийска чета защитава населението в регионите на Сярско, Неврокопско и Мелнишко. През Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г., Лютата и четата му атакуват турския гарнизон, превземат Кресненските ханчета и допринасят за началото на въстанието. Той участва и в освобождаването на множество села в региона.
През 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет и предвожда Втора въстаническа дружина. През 1885 г., по време на Сръбско-българската война, Лютата е доброволец в Българската армия.
Независимо от годините си, Лютата се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война през 1912 г.
Умира след кратко боледуване през 1918 г. в Дупница и е погребан с почит на 12 юни 1918 г. Неговата история и подвизи са запечатани във фолклора и са възпявани в различни народни песни.