Революционер Кочо Чистеменски

Кочо (Николчо) Георгиев Чистеменски, известен още като Честеменски, е български революционер, активен участник в Априлското въстание. Той и семейството му се оказват сред защитниците на Перущица в църквата „Св. Архангел“. Съзнавайки, че не могат да избегнат обсадата от османските сили, Кочо Честеменски прибягва до трагичен жест – убива съпругата си и дъщеря си, след което извършва самоубийство, за да избегне попадането на семейството му в ръцете на османците.

Роден в пазарджишкото село Динката, Кочо Честеменски се премества с родителите си в Пазарджик, а по-късно се установява в Пловдив. През 1870 г. става член на местния революционен комитет, въпреки че никога не посещава училище. Той сам се образовава и научава да чете и пише, бъдейки по професия обущар.

Участва активно в Старозагорското въстание през 1875 г. и след неуспеха на въстанието става обект на османско наблюдение. Това го принуждава да напусне Пловдив и да отиде в Копривщица. През началото на 1876 г. се завръща в Пловдив и възобновява своето участие в революционния комитет, използвайки отново своя дом като революционно средище.

По време на Априлското въстание, Честеменски участва в опит за подпалване на Пловдив, което обаче не успява. Семейството му се премества в Перущица, където взема участие в отбраната на града. Спас Гинов, революционер и съгражданин на Честеменски, предприема същия трагичен жест – самоубива се, след като преди това убива съпругата си и дъщеря си. След него, Кочо Честеменски прави същото, изпълняйки този страшен акт, за да предпази своите близки от врага и от потурчването. Този героичен жест се повтаря и от други въстаници от Перущица.

Сподели: