Войвода Караджа

Караджа войвода е известен български революционер и войвода на хайдушка чета от девет души в района на Средните Родопи. Роден е в село Давидково във втората половина на XVIII век и се препитава като овчар. Със своята чета обикаля околностите на връх Персеник, като пещерата на Караджов камък му служи за убежище.

Караджа войвода е научил хайдушкия занаят от Белю войвода и има един абаджиия от село Яворово, Прасковски Динче, като ятак. За да стане хайдутин, той е виновен Сарт Мустафа от Куклен, който отвлича момичето му Стойна за харема си. При опит да я освободи, турците го застрелват, което го подтиква да запали къщата на разбойника и да отмъсти срещу турците.

Според преданията, в село Горен Юрт Караджа войвода защитава красивата българка Тодора от турския големец Осман паша. При сражението обаче, Тодора бива простреляна, което предизвиква заповедта на пашата да опожари селото. Оцелелите селяни основават ново поселище, наречено Орешец, а на мястото, където почива момичето, се издига паметник наречен „Момин камък“.

Караджа войвода се отличава с успехи като битката при Семерджик дере край село Добралък, наказанието на Сарт Мустафа от Куклен и пленяването на даалийския главатар Ясъоглу в Рупчоския край. На неговото име са наречени паметни места в селата Яврово, Мостово и Манастир.

Сподели: