Хайдут Кара Кольо
Кара Никола, наричан още Кара Кольо Омарчалията, е известен български хайдутин, роден в село Омарчево край Нова Загора. Личността на Кара Кольо е възпята в множество народни песни, а за него има различни предания и легенди.
Според едно от тях, турците са наричали селяните от село Омарчево "Омарчево хайдутлар", изразявайки впечатлението си, че дори ако тези селяни са най-мирните същества, ако Кара Кольо е сред тях, то нещата се променят.
Легенда разказва, че Кара Кольо започнал кариерата си като хайдутин на млада възраст от седемнадесет години, след като баща му бил ятак на хайдути. Той лесно намирал другари и станал войвода на собствен отряд.
В етап от своя живот, Кара Кольо се присъединил към дружината на Вълчан войвода, но там не бил за дълго. Вълчан войвода бил изключително строг, и когато Кара Кольо изразил несъгласие с него, Вълчан вдигнал пушка, за да го убие. За да избегне смъртта, Кара Кольо се хвърлил в река и изчезнал по дъното й. Въпреки че Вълчан пратил хора да го търсят, Кара Кольо отказал да се върне и заминава към Сливенския балкан, където се среща с Индже войвода.
Съгласно преданията, Кара Кольо и Индже войвода стават неразделни и Кольо става близък приятел и съветник на Индже, стоящ до него до края на живота му. Образът на Кара Кольо е възпян във много български хайдутски песни, като неговото приятелство и сътрудничество с Индже са често осветявани. В съчетание със смелостта и ловкостта му, Кара Кольо съчетава духовната власт и признание на българските хора.
След преминаването на Индже войвода към кърджалиите, Кара Кольо продължава да ръководи групи от хайдути и участва в различни сражения по страната. Има предание, че след раняването на Индже в Урумкьой, Кара Кольо е поставен начело на голяма дружина. Много места в Тракия са свързани с неговото име, като пътят между Сакар и Бакаджиците е наречен "Кара Кольов път".
Кара Кольо участва във въстанието срещу турците, което цели освобождението на балканските народи и загива в битката при Скулени на 17 юни 1821 г. Според някои изследователи обаче, той не е загинал в битката, а се е върнал в Добруджа и се заселил в Алфатар, където са живели и негови наследници.
Сподели:
