Войвода Капитан Петко войвода
Петко Киряков, известен като Капитан Петко войвода, български хайдушки войвода и революционер, е роден през есента на 1864 година. Той се посвещава на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, като същевременно защитава Родопите и бори за свободата на потиснатите в Османската империя.
През 1864 година, привлечен от гърците за борба срещу Турция, Петко напуска Беломорието и отива в Атина, където се записва във Военното училище. Той предприема революционна агитационна обиколка в Македония и след това заминава за Италия. През началото на 1866 г. се среща с Джузепе Гарибалди и организират "гарибалдийска дружина" от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.
След приключването на въстанието, Капитан Петко войвода напуска острова без да се предаде на турците. Пребивава в различни места като Александрия, Марсилия и Италия. През 1869 година, събира четата си и се отправя към българския беломорски бряг. Проходя през турската крепост Сир на остров Митилин и пристига в Енос при устието на река Марица. През лятото на 1869 г. четата влиза в боеве с турската жандармерия в околностите на Дедеагачката, Еноската и Кешанската околия, успешно се справяйки с турските сили.
През следващите години Петко войвода продължава своите борби и усилия за освобождение на българските земи. След опит за покушение, организирано от местен феодал, четата на Петко войвода атакува селото, където се провежда покушението, и избива черкезите. През 1871 г. четата се изправя срещу турските сили в няколко сражения, противостояйки на репресии и установявайки контрол в региона.
През 1872 г., след пленението на Арап Хасан, който е изпратен срещу четата от одринския валия, Петко войвода постига дипломатически успех, като се договаря с турците и получава признание като "самоуправен владетел". Това означава капитулация на турците пред него и формално становище на турските власти, което го признава за властител на областта. В същата година четата се организира като "Първа българска родопска дружина" и става въстаническа военна част в Беломорието.
През 1873 г. четата, наречена също "Тракийска Революционна Българска Дружина", с устав и печат, участва активно в революционните събития в региона. Капитан Петко войвода, често наричан "Капитан", продължава да бъде важен фигурата в борбата за свобода на българите в Османската империя.
През 1877 г. четата на Капитан Петко войвода участва активно в руско-турската освободителна война. На 15 март в планината Чобандаг, Дедеагачко, се провежда първото сражение между бунтовническата дружина и турците. През юни, преди руските войски да форсират Дунава, четата разбива турски кърагаларин от Фере близо до село Павлюкюпрюсу. Със собствен личен състав от около 300 души, четата активно действа в тила на турската армия, обезоръжава войскови части и защитава населението от дезертьори и бегълци.
Към края на годината, четата влиза в град Марония и освобождава града и околния район от турска власт. Българската власт продължава да се утвърждава и след сключването на Санстефанския договор през февруари 1878 г. Четата продължава своите боеве и присъединява се към борбата за освобождението на Родопите.
През май 1878 г. четата се сблъсква с башибозука на Хидает паша, изпълнявайки редица успешни атаки и разгромвайки турските сили. Четата участва в няколко сражения, включително при село Плевун и в планината Китка, Димотишко, където разбива значително по-голям брой сенклеристи.
През август 1878 г., след още няколко битки и успешна защита на селата в Родопите, четата на Петко войвода се премества в Хасковско, където предотвратява метежи от страна на кърджалийските съседи. След стабилизацията на новата власт през март 1879 г., четата е разпусната, след осемнадесет години активна борба за свобода.
Сподели:
