Войвода Капитан дядо Никола

Дядо Никола, роден през 1800 г. в Силистра, е български революционер, който играе важна роля в революционните събития през 1856 г. и участва във въстанието на 28 юли 1856 г.

След установяването си във Влашко и участието си в политическия живот на българската емиграция, Дядо Никола става един от водачите на Третия бунт в Браила през 1843 г. Бунтът е подготвен от българските емигранти и, въпреки че е заловен от румънските власти и осъден на 15 години затвор, той е амнистиран през 1848 г.

През периода на Кримската война (1853-1856), Дядо Никола се установява в Търново като шивач и използва този прикритие, за да започне революционна агитация и подготовка на въстание. Под ръководството му, въстанието на 28 юли 1856 г. стартира от Лясковския манастир с благословията на манастирските братя. Дядо Никола предвожда четата си в битка към Габровския Балкан, бивайки преследван от голяма потеря. Въстанието стига до своя кулминационен момент при битката около моста "Шипка" (днес "Шиваров мост") в Габрово, където въстаниците са разбити.

На 2 август 1856 г., Капитан дядо Никола загива край село Дончовци след решителната битка. Той остава запомнен като един от революционерите, които се борят за свобода и независимост в трудни времена за българския народ.

Сподели: