Войвода Желез

Желез Добрев Железчев, известен като Желез войвода или Желю войвода, е роден в село Черкешлий, което по-късно е преименувано на село Желю в негова чест.

Неговото детство започва с нещастна нота поради присъствието на злонамерена мащеха, която го прати да слугува като овчарче. Този опит обаче го превърнал в здрав и силен младеж, готов да се изправи срещу предизвикателствата на живота. Вместо да се омаява от майчини песни, той предпочитал да слуша тъмни легенди и песни за войводите от старо време.

На осемнадесетгодишна възраст Желез се превръща в хайдутин и следващите дванадесет години прекарва бродейки сам или с малка група другари из Балкана. Той се бие срещу турците и измамни българи, а около 1840 година се присъединява към момците на Бойчо войвода. След смъртта на Бойчо, става четник на Димитър Калъчлията, но е ранен в краката при едно сражение и е принуден да се скрие в Добруджа.

През 1853 година, заедно с Пею Буюклията и Злати Конарченина от Бойчовата дружина, хайдутува около три-четири години. След това, до към 1863 година, е командир на самостоятелна чета.

През тези тридесет години на хайдутска дейност, Желез войвода извършва множество храбри подвизи. През 1854 година спасява две момичета, които са били отвлечени от татари, и за това е обявен за национален герой и възпян в народни песни и легенди.

Селото Желю е наречено на честта на Желез войвода, възхвалявайки неговата храброст и постъпки.

Сподели: