Революционер Иваница Данчев

Иваница Данчев Панчев е български национал-революционер, роден през 1850 г. в град Свищов. От 1869 г. той емигрира във Влашко, където се включва в революционна дейност. През 1875 г., по време на подготовката на Старозагорското въстание, Иваница Данчев, заедно със Стоян Заимов и Георги Бенковски, получава задачата да подпали Цариград.

През есента на 1875 г., той участва в работата на Гюргевския революционен комитет. Иваница Данчев се присъединява към четата на Христо Ботев и е един от 10-те жители на Свищов, които се присъединяват към четата. Той играе важна роля в набавянето на оръжие, боеприпаси и облекло за четниците. След поражението на четата, той и Кирил Ботев се отправят към Лом, където са заловени.

Иваница Данчев е осъден на смърт, но присъдата му е променена на доживотен затвор. Той е заточен в крепостта Сен Жан д'Акр и е освободен след подписването на Санстефанския договор.

След Освобождението, Иваница Данчев е служител в Тутракан, Шумен и Варна, като заема поста на съдия. Той публикува спомени за участието си в националноосвободителното движение под заглавие "Любопитен поглед за народното ни движение. Събития от 1874 до 1878 г.", които излизат в Свищов.

Иваница Данчев Панчев умира през 1912 г. в град Варна. Неговият син Георги Данчев загива в междуособните борби за освобождение на Македония.

Сподели: