Цар Иван Стефан
Иван Стефан е български цар, който управлява за кратко между 1330 и 1331 г. Въпреки че носи титлата на цар, изглежда, че реалната власт е принадлежала на неговата майка, Анна-Неда, която вероятно е държала реалната власт, докато Иван Стефан е бил титулярен монарх.
Иван Стефан е син на Михаил III Шишман Асен и Анна-Неда. Той е провъзгласен за съвладетел на баща си през 1323 г. и изобразяван на медни монети заедно с него. Въпреки това, след развода между Михаил III и Анна-Неда, Иван Стефан губи своя статут на съвладетел, когато баща му се жени за Теодора Палеологина. Това води до изоставяне на Иван Стефан от политическата сцена.
През 1330 г., след катастрофалната битка при Велбъжд, в която Михаил III Шишман загива, сръбският крал Стефан Урош III Дечански праща пратеници до българските боляри с предложение за мир. Съгласно този мир, на българския престол е издигнат Иван Стефан. Така той става цар на България, но сърбите се надяват, че чрез него могат да укрепят влиянието си в страната.
Счита се, че Иван Стефан управлява за кратко, между седем и осем месеца. Събитията в този период са хаотични, като византийски войски, възползвайки се от безредиците, проникват в България и превземат територии в Тракия. Иван Стефан е свален от престола поради неспособност да защити страната. Той бива заменен от момчето Иван Александър, който става новият български монарх. Анна-Неда и Белаур, видинският деспот, вероятно са играли активна роля в този преход.
Този период от българската история е характеризиран със смут и нестабилност, като византийското и сръбското влияние в региона се изменя и е обусловено от вътрешните промени в България.
През първите месеци на 1331 г., недоволството към управлението на Анна-Неда избухва в открит бунт. Протовестиарият Раксин и логотетът Филип организират успешен дворцов преврат, който вероятно е имал широка обществена подкрепа. Нов цар е избран ловечкият деспот и племенник на Михаил Шишман, който става известен като цар Иван Александър Асен. Този преврат е подкрепен от вътрешната война в Сърбия по същото време, която пречи на крал Стефан Дечански да помогне на своя племенник Иван Стефан.
Деспот Белаур, изявен поддръжник на Иван Стефан, реагира срещу новия цар, но тъй като няма достатъчно влияние в Търново, той отцепва видинския си апанаж без да подобри положението на Иван Стефан.
Иван Стефан и майка му бягат в Сърбия при крал Стефан Дечански, а брат му Шишман II се забягва във владенията на Златната орда. Когато след смъртта на Стефан Урош III Дечански и възцаряването на Стефан Душан през септември 1331 г. отношенията между Сърбия и България се подобряват, новият сръбски владетел сключва съюз с братовчедка на Иван Александър - Елена, сестра на Иван Александър. Като резултат, Иван Стефан и Анна-Неда са принудени да напуснат Сърбия.
Те се установяват в Дубровник през 1332 г. и, според документи, остават там поне до 1347 г. Иван Стефан вероятно не отива директно при неаполитанските си роднини, като има надежда за връщане на българския престол и следи отблизо събитията в България. През 1333 г. Анна-Неда е изпратена в Константинопол, за да избегне война между Дубровник и Сърбия, тъй като сръбският крал изисква предаването на бившата българска царица и нейния син. Впоследствие те се връщат в Дубровник през 1335 г.
Остава несигурно какво се случва с Иван Стефан след този период. Предполага се, че експулсиран в Италия и по-късно умира в Неапол, но съществуват версии, че живее под друго име за известно време.
Сподели:
