Цар Иван Смилец

Иван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец) е български цар, управлявал от 1298 до есента на 1299/1300 г. Той е син на цар Смилец и царица Смилцена, като има две сестри - Марина, омъжена за Алдимир (деспот на Крън), и Теодора, омъжена за Стефан Урош III Дечански, крал на Сърбия.

Поради своето малолетие, Иван IV управлява заедно с майка си и с деспота на Крън, Алдимир, който е женен за сестрата му Марина.

През този период, България насърчава мирни отношения със съседното Сръбско кралство. Смилцена предлага на Стефан Милутин брак с една от дъщерите си и предлага управление на голяма обединена Българо-сръбска държава, но той отказва.

През есента на 1299 г., Чака и Тодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска. Тодор Светослав подкупва болярите, за да влезе в столицата, а Смилцена и синът й Йван IV Смилец бягат първо в Крън, а после в Константинопол.

След изгонването от България, Иван IV Смилец се замонашва под името Йоасаф в един от манастирите на Света гора. Няма известен брак на Иван IV Смилец и не се съобщава за потомство.

Сподели: