Революционер Иван Попхристов

Иван (Ванката) Райчев Попхристов, или Христов, или Христович (до 1945 година изписвано като Иванъ попъ Христовъ), е български революционер от XIX век, който се бори за освобождението на България от османска власт.

Роден е на 25 септември 1843 година в град Габрово. Баща му е местният свещеник поп Христо Попилиев Райчев, а майка му се казва Елена Попвелчева Грудова. Има двама братя - Илия и Райчо, и две сестри - Мария и Рада. Ванката получава основното си образование в родния град и е един от най-изявените ученици на учителя си, Тодор Бурмов.

След като завършва гимназията в Москва през 1862 година, Ванката постъпва в Московския славянски факултет, като стипендиант на вуйчо си Иван Грудов, който е брат на майка му и е активен революционер. През 1864 година завършва военното училище в Москва със звание прапорщик и постъпва на служба във военния полк в Западен Кавказ. През 1866 година се уволнява и заминава за Цариград, където се опитва безуспешно да влезе в турската войска.

В началото на 1868 година става инструктор на българските доброволци, записали се в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Хаджи Димитър бързо забелязва таланта на младия революционер и му предлага да се присъедини към четата. Ванката приема предложението и става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Той дори съчинява "Закона" за управление на четата.

Ванката не само е активен като четник, но и като публицист. Той редовно сътрудничи на вестник "Народност", който е орган на Тайния революционен комитет в Букурещ. Този вестник е редактиран от неговия вуйчо, Иван Грудов, заедно с Иван Богоров и Иван Касабов.

Сподели: