Хайдут Иван Кулин
Иван Ангелов Кулин е български хайдутин и революционер, роден през 1803 година в Медковец в семейството на Ангел Кулин, който сам е бил хайдутин и участник в Първото сръбско въстание, където екзекутиран през 1811 година.
Иван Кулин следва бащините стъпки и се превръща в хайдутин. Той участва в различни въстания и буни, включително в Манчовата буна и Второто пиротско въстание през 1836 – 1837 година, което му донесло затворно пребиваване във Видин. След освобождението си, той е избран за кнез на Медковец, а през 1850 година е един от ръководителите на Видинското въстание.
През 1853 година, след като е изпратен на заточение в Измит, Иван Кулин бяга във Влашко, а след това се заселва в Зайчар на сръбска територия. Там участва в Димитракиевата буна.
През следващите години Иван Кулин поддържа постоянни контакти с Георги Раковски и през 1862 година участва в създаването на Първата българска легия в Белград. През 1867 година участва в Българския комитет на Любен Каравелов и оглавява организацията на голямата Зайчарска чета, която обаче не успява да прехвърли границата.
Иван Кулин почива на 24 юли (12 юли стар стил) 1870 година в Зайчар, където е и погребан.