Революционер Иван Касабов
Иван Христов Касабов е български революционер, юрист и публицист, роден през 1837 г. в Лясковец. Той е учил в Даскалоливницата в Елена и по-късно в Белград, където следва право. През 60-те години на XIX век се свързва с Георги Раковски и става негов най-близък съратник. Подпомага издаването на вестник "Дунавски лебед" и се ангажира с организирането на Първата българска легия. След провала на легията заминава във Виена, където завършва право, а по-късно се установява в Румъния, където учителства и практикува адвокатската си професия.
През 1866 г. възниква конфликт между него и Раковски, който е оценен като идеен спор. След този период, Касабов ръководи Тайния централен български комитет (ТБЦК), редактира вестник "Народност" и участва активно в "Българското общество" и "Млада България". През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет. Той е също делегат на Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 г.
След създаването на Българската революционна централна комитета (БРЦК), той се отдръпва от политическия живот, но поддържа връзки с революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ, той често помага на преследвани български хъшове от румънската полиция. Иван Христов Касабов умира в София през 1911 г.