Революционер Иван Кършовски
Иван Попхристов Кършовски е български националреволюционер, книжовник, общественик и журналист, роден през 1839 г. в град Елена. Той е най-възрастният син на свещеника Христо Иванов Кършовски, който има общо седем сина и две дъщери.
Иван Кършовски учи в градовете Елена и Свищов. Заема позиции като учител в различни градове, включително Елена, Елхово и Хаджиоглу Пазарджик. През Кримската война (1853 – 1856 г.) Георги Раковски няколко пъти посещава дома на поп Христо Кършовски в Елена.
През 1862 г., участва в Първата българска легия и бива ранен при сблъсък с турците, особено по време на бомбардирането на Белград. В последствие, работи като учител в различни селища и се включва в четите на Панайот Хитов и във Втората българска легия.
След кратко пребиваване в Одеса, Иван Кършовски се установява в Румъния, където работи като учител в градовете Гюргево и Плоещ. През 1869 г. той е съосновател на Българското революционно централно комитет (БРЦК) и става близък съработник на Васил Левски. Познат е с псевдонима "Узун Муратоглу".
Изключително ерудиран, Иван Кършовски владее седем чужди езика и е полиглот - турски, гръцки, руски, сръбски, румънски, немски и френски. Той играе важна роля в създаването на Българското книжовно дружество, което послужава като основа за създаването на Българската академия на науките.
Иван Кършовски също така е известен като журналист и книжовник. Той редактира вестниците "Вултурул" ("Орел") през 1876 г. и "Индепенденца национала" ("Национална независимост") през 1877 г. в румънския град Гюргево. След Освобождението от османско владичество, той става съдия и адвокат, член на Либералната партия.
През 1881 г., Кършовски се установява в София, където продължава да работи като адвокат и журналист. Той редактира вестниците "Струма" през 1889 г., "Вардар" през 1889 – 1891 г. и "Юнак" през 1898 – 1900 г. Заедно с Иван Бобевски, той също така сътрудничи на българския и румънския периодичен печат. Издава няколко книги, включително "Нова българска Света гора. Бузлуджа" (1898), "Неразбранщина" (1899) и "Румъно-българско скарвание и истинските му причини" (кн. 1 – 3, 1900).
Иван Кършовски умира в София на 1 март 1914 г.